Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:08-06-2010
  • Посещения:9600
  • Активност:1161
  • Възраст: 46
  • Град:
  • СтранаБългария
  • Пол: мъжки
  • Ориентация: хетеро
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{готино} [някъде]
  • Nick: ~Николай~

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Богатството създава приятели, а бедността ги изпитва!

Албуми

Харесват ми

Телефони
LG

Последни Записи в Блога


Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.

В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.

На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
- А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
- Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.

После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.



- А това пък какво е? – учудил се човекът.
- Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
- А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
- В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.

Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.

Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.

И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.

- Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
- Благодаря – усмихнал се гостът.

- Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
- Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.

- О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата - но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.

Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.

- Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
- Всъщност, не... – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да. закъснея,разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.

Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
- Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота.

Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва - всеки миг и всяка стъпка от него!


Истинската любов прощава.
Мъдрата любов знае, че колкото по-често прощаваш, толкова повече даваш право на другия да греши.

Истинската любов е красива.
Мъдрата любов знае, че под красивата пелерина винаги стои човек със своите недостатъци.

В истинската любов има ревност.
В мъдрата любов има доверие.

В истинската любов никога няма физическа изневяра.
В мъдрата любов физическата изневяра никога не може да измести чувството на привързаност към другия.

Истинската любов може да изреди много причини, заради които я има.
Мъдрата любов няма нужда от причини, тя просто е.

Истинската любов вярва в общото бъдеще.
Мъдрата любов го гради.

Истинската любов е сляпа.
Очите на мъдрата любов гледат напред.

Истинската любов е мъдрата любов.
Другото е безумна любов, която, ако не премине в мъдра любов,
угасва толкова бързо, колкото се е възпламенила.
Добър ден,продаваш ли сърце?

-Остана ми едно такова, наранено...

-Не мога да го взема,имам две,
едно горещо, и едно студено!
С горещото говоря с другите...
Пред тях на показ всеки ден е то,
а на студеното сърце услугите
за мен остават, знаеш ли защо,
защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът
в студеното сърце се взирам,
и там откривам правилният път.
Но остави това, ръце продаваш ли?

-Продавам, но уви са хладни...

-Такива имам вече, вледеняващи,
на мен ръце ми трябват жадни,
да милват нежно, и прегръщат здраво,
да вдигат всичко нависоко в небесата,
а не в безсилие увиснали направо
да падат, да се влачат по земята...
Последно питам, имаш ли очи?

-Продавам две, но жалко, че са слепи...

-Такива търся, с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи,
с очи на сляп, ще виждам по-добре
къде и как лъжите се пресичат,
кога ръцете всъщност са ръце,
и как сърцата почват да обичат...

Marvin Boilh

Искам да напиша стих
звучен, светъл и красив.
Всяка дума да танцува,
да играе и лудува.

В песен ще го изтъка,
нека тича по света.
Цвят ще му предам зелен,
може лилав или крем.

Да мирише на тревата,
ароматно на цветята,
две очи от езера,
а в косата му – дъга.

Ще го облека в сукманче,
ще му сложа и герданче.
Подарявам му крилца,
за да носи Любовта.

Ако вятър го застигне
във небето да се вдигне,
слънцето да поздрави,
лъч златист да улови.

И превърнал се в’ вълшебен,
моят стих така неземен,
да ви донесе Любов,
Светлина и Благослов!

автор Маргало
На бедния от залъка не искай,
на слепия не слагай тайно крак,
ръце със злоба никога не стискай
и не нападай подло своя враг.

На болния съня не нарушавай,
за стария не сплитай ругатни,
на пътя на доброто не заставай,
дори да гаснат твоите мечти.

На грешния от чашата не вкусвай,
на мъдрия в душата не рови,
на светлината пътя не прекъсвай
и не посявай никъде сълзи.

На злобния ръката не поемай,
от алчния не взимай нито грош,
на детството крилете не отнемай
и изживей мига добър и лош!

Последни Записи на Стената

M_S
M_S
M_S