Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:08-07-2010
  • Посещения:2541
  • Активност:195
  • Възраст: 61
  • СтранаБългария
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{готино} [някъде]
  • Nick: mina
  • Истинско име: mina

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

jiveya za denya,zajtoto vcera nyama da vrna, a sledvajtiya den neznam dali jte go docakam s bojiya volya

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Автомобил
MERZEDES
Телефони
samsung
Парфюми
nina rici 103na refan
Обувки
paolo botticelli
Стил
sportno eleganten
Направление
ispanska italianska i hubavata muzika
Артист
kenan imirzaoglu tugba tandoan
Филм
macete ajk ve ceza yer gok ajk ezel
Списания
dom i bit
Храна
zdravoslovna
Напитки
mohito
Заведения
piano bar
Къде съм бил(а)
v orenburg nebitdag
Къде искам да отида
pak tam kadeto sm bila
Спорт
hudojestvena gimnastika
Животни
kuceta nemska ovcarka sibirski vlk

Желания

Последни Записи на Стената

2-ри ЮНИ = Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България !!!
На този ден ежегодно в България се отбелязва смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.).

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер.
Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи.
Кораба „Радецки“. 2-ри Юни - Христо Ботев (корабът "Радецки")От Бис.БГ Още на следващия ден превземат плавателния съд. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, а над челата им блести българският лъв. Държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дава, е вик „На оръжие, момчета” , според други сигналът е три изсвирвания със свирка. След даването му настъпва масово оживление. Четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разбиват и да вадят оръжието. За минути от мирни пътници се превръщат в добре въоръжена войскова част.
Принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг и
Ботевите четници слизат при Козлодуй. Отправят се към Балкана.
Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.
На 1 юни 1876 г. в сърцето на Балкана – подножието на връх Камарата в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев.
2-ри Юни - Христо Ботев (към връх Вола)От Бис.БГ
На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България!
ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОЯ !!!
ЧЕСТИТ 24-ти МАЙ: ДЕН на БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА, КУЛТУРА и на СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ !!!

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.
МАЛКО ИСТОРИЯ ЗА ТОЗИ ПРАЗНИК :
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.н. нов стил - Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е не стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.