Някой смята, че може да прави каквото си иска, понеже обича...

Друг пък смята, че може да прави каквото си иска, понеже сам той е обичан...

Трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича...

А четвърти – че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.

Има други – чиято любов е едно безразличие.

Има трети – при тях любовта се превръща в обич накрая.

И четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря в светла клопка пред двата насочени гибелно фара...

А у друг любовта на ранена лъвица прилича и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот - който хвърля барутни товари над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер. Тя е верен другар и те води, макар отдалече...

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети. Тя е бяла коза между своите гладни козлета...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне. Като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

Има безумна любов – пеперуда над пламъка вечен.

Има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.

Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича...




от нета

Влюбен съм във светлото ти вътре.

Сигурно си светла и отвън.

Чувството ми няма да помръкне

вън от виртуалния ми сън.



Още не познавам твойте устни -

мокри ли са, парещи, или...?

Не гадая. Вярвам, ще ги вкуся

и ще знам от радост как боли.



Още недовиждам силуета,

с който знам, че ще ме съблазниш.

Но ще стане. Вярвам в две и двеста:

влюбен ли си - как ще устоиш?!



Още ми е рано да съм с тебе

в голото ти любещо легло.

Ще се случи. Вярвам във вълшебства.

Ще започне, сякаш е било.



Сигурен съм, няма да помръкне

чувството ми, щом те видя вън.

Щом обичам светлото ти вътре,

хубостта ти вече не е сън.





стих на Смиф (Валентин)

Никога не говорете лошо за себе си; вашите приятели сами ще направят това. Шарл Морис дьо Талейран

Ще те ампутирам от душата си.

Без упойка. Нека ме боли.

Точа разума си скалпел яростно.

Трябва да е остър той, нали?







За да те изреже без остатък

само със един замах суров.

Че остане ли от теб и атом,

ще ме заразява със любов.


Надежда Захариева