Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:24-07-2010
  • Посещения:3168
  • Активност:110
  • Възраст: 59
  • Град: Пазарджик
  • СтранаБългария
  • Пол: мъжки
  • Ориентация: хетеро
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{готино} [някъде]
  • Nick: palavnik26
  • Истинско име: Димитър

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

    E-mail: palavnik26@abv.bg

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

малко живописОт Бис.БГЗавръщане на блудния син - РембрандОт Бис.БГ

Девиз
  • Живей живота се така,че да те е срам да го разказваш,нощастлив да си го спомняш

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

= Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.
Виновните нямат вина
Ясен Ведрин в памет на българския Ян Палах

16:00 | 06.03.2013 |

Някой вчера с бензин се запали.
Лумнал факел на скъпа цена.
Без да може това да прежали,
че виновните нямат вина...

Алчни змейове крадоха, мляха,
в изнурената бедна страна.
И накрая фалшиво запяха,
че виновните нямат вина...

Ден годината може да храни.
Далаверите - куп, планина.
А се кръстят, ей Богу, тирани,
че виновните нямат вина...

Като ангели - чисти и святи.
Неспособни на капка злина.
И си вярват, безумно богати,
че виновните нямат вина...

Оня просяк е сигур кръвникът
или куцата стара жена...
С белезници на съд да ги викат,
щом виновните нямат вина...

О, Българийо! Рай за измами,
а за честните - ад и война!
Да надпишем ли твоето знаме,
че виновните нямат вина?

Някой вчера с бензин се запали.
Дай му прошка, родино една!
Че за съвести, мъртво заспали,
той, невинният, беше с вина...
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
Ти някога изпитвала ли си любов -

такава страстна, непонятна…?

Откъсната отвътре с болезнен зов,

дарена някому и безвъзвратна…



Желала ли си някого без дъх,

за да ти дава смисъла в зората…

И не да жертваш твоето сърце с кръв,

а споделено да е с някой в теб самата.



Плакала ли с пресъхнали очи,

които могат в безкрая да мечтаят…?

И не да мислят за баналното „върви”,

защото изхода не искат да познаят…



Обичала ли си със жаждата първична –

която кара те да полудееш…?

За всеки да си толкова различна,

но само за един да можеш да изтлееш…