- Какво ще правиш днес?
-Нищо!
-Но,нали това прави и вчера?
-Вчера не успях да го довърша...

Зная, моето нещо ще ме намери
без значение къде и с кого,
без значение дали съм силна, слаба, сива
без значение дали плача или съм ревнива
без значение дали съм на Марс или Меркурий
моето нещо ще ме намери- почти неминуемо.
В тъмен килер или скрита от себе си, зимна
ще ме намери- вече съм сигурна
Там, където две снежинки още покриват клепачите,
и снегът трие до бяло следи от предателство.
Моето нещо ще ме познае
ще ме събуди от кошмара, а аз ще зная
че в онзи живот, и в другия, и в този
все него съм чакала и него мечтала.
Да ме заобича, поне на финала!

нет

А той живее някъде
и сигурно тъгува,
и сигурно е някакъв,
...и сигурно си струва

да го запея в песен,
или пък да го срещна,
да бъде малко есенно,
и за последно - честно.

Да ми разкаже после.
И аз да му разкажа,
че наболяват костите,
но не това е важно.

Да помълчим за лятото,
за няколко причини,
за мъката по някого…
И после да ни мине.

И после да е истинско.
И после да е всичко.
Дори да си помислим,
че Господ ни обича.

Че другото е свършило,
и че не сме самички,
и че не е набързо,
и дълго ще се сричаме…

Той сигурно е някъде.
Макар, че си измислям.
Седи и ме очаква…
И дяволски ми липсва.

нет

Ще се видим във следващ живот -
в този само си пишем имейли...
Пращам аз, после ти си на ход...
Черни букви с послания бели.

А екранът е страшно студен,
разкроен в единична килия.
И усещам, че ден подир ден
зад стените му мрачни се крия.

Как ми писна от тези писма...
Без да мога с ръка да я хвана,
любовта обикаля сама
с доживотен режим на екрана.

Все така - до безкрай в период...
И кога ще си стегна багажа
с тоя тъжен почти не-живот,
по-студен от Антарктида даже.

И в посока от изток към теб
ще разнищя пространство и време.
Зарежи тоя тъп интернет
и тръгни срещу мен! Да ме вземеш...

автор Ники Комедвенска

Викни ме, когато тъгата
неканена в теб се притисне,
когато ти хване ръката,
и в ледени длани я стисне.

Викни ме, когато вината
поиска от теб да избягаш,
когато ти мъти главата,
че трябва без мен да си лягаш.

Викни ме, когато си жаден,
любов да ти дам да отпиеш,
когато за ласки си гладен,
при мен от света да се скриеш.

Когато поискаш да вземаш,
ела и грабни ми душата,
дарявам се... не, не превзевмаш.
Усети ли!? Плàча... сълзата...

© Неземна