Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:04-11-2011
  • Посещения:10318
  • Активност:2030
  • Възраст: 59
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!"
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: Златина

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Цели в живота

Цел в живота

картинкиОт Бис.БГ

За себе си

Адрес на моя сайт

ЗА СВЕТА МОЖЕ ДА СИ ПРОСТО ЧОВЕК,НО ЗА НЯКОЙ ОПРЕДЕЛЕН ЧОВЕК МОЖЕ ДА СИ ЦЕЛИЯ СВЯТ!

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Автомобил
фЕРАРИ
Фирма

Photo Cube Generator
Облекло
Елегантно спортно
Стил
Спортно елегантен
Направление
Денс 0 0 0 0 0 0" width="450" 0 0 0 0
Хит
0 0 0 0 0 0 0 0
Артист
0 0
Автори
0 0 embed type="application/x-shockwave-flash" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" name="flashplayer" 0 0 0 0 0 0
Книги
Исторически
Списания
0 0
Храна
Българска
Напитки

Custom Myspace Clock
Къде съм бил(а)
Европа и Азия
Къде искам да отида
Япония
Спорт
PC-игри
0 0 0 0" width="450"
Животни
Котка

Желания

Последни Записи в Блога

Пак си влизала в моята нощ.
Във съня ми открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
...и от мъничко нежност - остатъци...
Пак била си до мен, като грях,
като вятър раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.
За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти...
...във парченцата обич - изгубени.
Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която... с години е чакал
ЖИВОТА е един Хотел , колко звезден сам решаваш ! И ВИП етаж да си наел .....пребиваваш , плащаш , заминаваш ! Животът е прекалено кратък, за да се събуждаме изпълнени със съжаление. " Хората, които са обичали само веднъж в живота си, наистина са празни хора. Това, което те наричат лоялност, вярност, аз наричам летаргия, рутина или липса на въображение. Верността за емоционалния живот е като постоянството за интелекта – просто признание за провал.” Оскар Уайлд



Ако те има, любов. Ако тебе те има.
Зад дебели стени. Във сезони от зима.
Сред далечни звезди. И студени вселени.
Ако в твойто сърце има място за мене.
Ще те търся, любов. На крилете на вятър.
Като изгрев лъчист. Като дъхаво лято.
Ще съм нежен тайфун. Ще съм лунен вълшебник.
Да не бъдеш сама. Аз в живота отшелник.
Ако те има, любов. Ако само те има.
Ако си някъде, там. И ме чакаш, любима.
Ще обърна света. И просторите сини.
Не ще ме спре океан. Нито адски пустини.
И ще дойда, любов. Там, при тебе, ще дойда.
С длани парещи - зов. И тогава ще мога
да усетя, любов, твойте устни - стихия.
И да сбъдна мечти. Във прегръдки магия!

Красимир Трифонов /sinoptic/
Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.