Животът ни събира, съдбата ни разделя!
И всеки в нас оставя своята следа.
Но има хора, дето стават рани,
дори и да научим урока си от тях.
И тези рани не зарастват никога.
Когато ги забравим, идват във съня,
да ни напомнят колко ги обичаме
и сутринта да станат на сълза.
И колкото и пъти след туй да се влюбваме,
завинаги ще тлее въглен в пепелта,
който ще обгаря раните до бяло -
невидим белег за една любов,
недоизживяна и недосънувана,
която идва по веднъж в живота

Пак си влизала в моята нощ.
Във съня ми открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
...и от мъничко нежност - остатъци...
Пак била си до мен, като грях,
като вятър раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.
За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти...
...във парченцата обич - изгубени.
Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която... с години е чакал

ЖИВОТА е един Хотел , колко звезден сам решаваш ! И ВИП етаж да си наел .....пребиваваш , плащаш , заминаваш ! Животът е прекалено кратък, за да се събуждаме изпълнени със съжаление. " Хората, които са обичали само веднъж в живота си, наистина са празни хора. Това, което те наричат лоялност, вярност, аз наричам летаргия, рутина или липса на въображение. Верността за емоционалния живот е като постоянството за интелекта – просто признание за провал.” Оскар Уайлд

Ако те има, любов. Ако тебе те има.
Зад дебели стени. Във сезони от зима.
Сред далечни звезди. И студени вселени.
Ако в твойто сърце има място за мене.
Ще те търся, любов. На крилете на вятър.
Като изгрев лъчист. Като дъхаво лято.
Ще съм нежен тайфун. Ще съм лунен вълшебник.
Да не бъдеш сама. Аз в живота отшелник.
Ако те има, любов. Ако само те има.
Ако си някъде, там. И ме чакаш, любима.
Ще обърна света. И просторите сини.
Не ще ме спре океан. Нито адски пустини.
И ще дойда, любов. Там, при тебе, ще дойда.
С длани парещи - зов. И тогава ще мога
да усетя, любов, твойте устни - стихия.
И да сбъдна мечти. Във прегръдки магия!

Красимир Трифонов /sinoptic/

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.