За тъмното в душата си ми разкажи

За светлото - сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз”,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките - човешките - и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка - самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи -
и светлото сама ще дорисувам…

Весела Димова

"Всичко, от което се нуждае този свят, е едно хубаво пречистване на сърцето от товара на миналото. Смехът и сълзите могат да направят това. Сълзите освобождават цялата агония, скрита във вас, а смехът отстранява всичко, което ви отдалечава от екстаза.
Ако можете да се освободите от тези два пласта, вие сте открили себе си." Ошо