Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:02-05-2012
  • Посещения:1694
  • Активност:1230
  • Възраст: 49
  • Град: Русе
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
Сега: "Първата глътка наука те прави атеист, но на дъното на чашата те чака Бог"
{завършено} [на покрива]
  • Nick: TNT

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Профилът е гледан от:

Цели в живота

За себе си

Адрес на моя сайт

Дете на средна възраст:))) *Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:Да бъдат радостни без повод,винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това,което желаят.* ПОНЯКОГА
/Из “Страници от Рая, Дневниците”,
автор: Радослав Гизгинджиев /
Понякога е хубаво да вървиш сам,
зависи колко дълго продължава.
Понякога е хубаво да вървиш с някого,
зависи, колко е близо до теб.
Понякога е хубаво да знаеш, че някъде там,
има човек, който може да те разбере
само като гледа очите ти.
Без нито дума. Дори и без докосване.
…Имаше такива дни, в които гледаш хората и си мислиш:
Къде е моето място сред тях?
Често съм си мислил, че не могат да ме видят.
Гледат ме, но не ме виждат. Прегръщат ме, но не ме докосват.
Плачат, но нямат сълзи. Говорят, но не казват нищо.
Чувстват, но не могат да съчувстват. Съжаляват, но не го осмислят.
Правят секс, но остават самотни. Харчат, но са бедни.
Танцуват, но не чувстват земята под стъпалата си.
Дават, но за да дават на себе си.
Обичат, за да ги обичат тях. Раждат, за да се размножават.
Молят се, но не вярват. Желаят, но не правят нищо.

Девиз
  • "Има само два начина за осмисляне на действителността. Единият е да твърдиш, че в живота няма чудеса, другият - че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Родени сме да сме свободни,
а безпощадно са ни оковали.
Ние сме роби в този свят
на техните фалшиви идеали.
В реалността духовно обременена
всеки ден те ни насаждат нова ценностна система.
В ръцете им злокобни сме парчета глина,
покорни, да бъдем удобни за тази доктрина.
Живеем в парадокс - истината е лъжа,
войната им е мир, а робството е свобода.
Ние сме деца на тази философия,
карат ни да вярваме на тяхната утопия,
на техните лъжи, на този свят имагинерен,
сякаш сме забравили кои сме и защо живеем.
Цензура, медии, страх, манипулация,
тоталитаризъм с маската на демокрация.
Братко, събуди се, отвори очите си!
Усещаш ли? Огънят гори в гърдите ти!

Припев (х2):
Събуди съзнанието си, отвори очи!
Слънчогледите бленуват слънчеви лъчи!
Готов ли си да видиш силата на робите?
Началото на мислите е краят на оковите!

Куплет 2:
Всевиждащо око отгоре гледа ни.
Не можеш да се скриеш - винаги над тебе бди.
Роби предани на светогледа им -
на дъното на пирамидата са ни погребали.
Далеч от светлото живеем в тъмина и студ.
Шлачим всеки ден оковите на робски труд.
А телата ни кървят - от тях отровени,
във омагьосан кръг на корпорации затворени.
Светът забравил е какво е хуманизъм,
човекът е нищожество в техния капитализъм.
Лихви, данъци, кредити, инфлация,
правителства, тайни общества и бюрокрация.
Империята им лежи върху плещите ни,
тя ще рухне, щом отворите очите си.
Ще разберат какво крием във сърцата си.
Не позволявай да отнемат свободата ти!

Припев (х2)

Куплет 3:
Да сложим край на диктатурата с началото на ново мислене,
да скършим хомота, който мечтите подтиснал е.
Революция в нашите съзнания,
мисли, чувства, ценности, знания.
Затвори очи и виж света във себе си,
върви натам, където води те сърцето ти.
Помни, че бъдещето е наша отговорност!
Ще оставиш ли децата си във свят без човечност и духовност?
За краха на системата готов бъди,
за мирен свят, където истинска любов гори!
Ела със мен по пътя да вървим към свобода,
ще се срещнем там, където няма тъмнина!
Като Вапцаров вярвам във човека истински,
обнадежден за утрешния ден съм като Смирненски.
Отвътре аз съм Ботев - в мен е свободата,
аз съм Дънов - пътят към светлината!
Рекнаил - Началото на края [
"Сънувам, че живея в един тъп виц. Този път с американеца и шведа. Американецът пасе крави, шведът строи парламент, а аз строя ограда около къщичката си. Целта ми е да направя ограда по-висока от небостъргач, обаче не ми стига материал, затова разграждам по малко от къщичката си. Завалява дъжд, аз обличам черната си мушама, изкопавам тунел под оградата си и отивам да гледам американеца, който пее в дъжда. Запознаваме се. Оказва се, че той не бил забелязал нито мене, нито къщата ми, нито оградата ми. Разказвам на американеца за американското изкуство: Джон Хеселиус, Томас Сали, Уйлям Черит Чейз, Джордж Билоуз, Бенет Нюман, Ад Рейнхарт, Джордж Сегал, Сеул Стайнбърг… Американецът ми благодари и иска да ми плати за урока. Аз не позволявам и дума да се отвори за пари. Давам на американеца да разбере, че си имам един познат сервитьор, който винаги може да ме уреди с малко долари. Срещу месечната си заплата мога да си купя трийсет долара, казвам му. Американецът ме пита колко години съм живял в Америка. Отговарям му, че никога не съм бил в Америка и едва ли някога ще отида, тъй като моята мечта е да отида на зимен курорт в България. Пристъпвайки на пръсти, към нас приближава шведът. Интересува се дали ще наруши свободата ни, ако привечер между 17.10 и 17.45 часа се разхожда из вица. В същото време от Стокхолм се интересуват какво е мнението на шведа относно подготвящия се закон за декоративните рибки – трябва ли да се забрани отглеждането им в аквариуми по-малки от 90х50х40 см, или не трябва. Казвам на шведа и американеца, че имам познат пазач на язовир и мога да ловя риба и когато риболовът е забранен. Старая се, от една страна, да им покажа, че не съм кой да е, а, от друга страна, изпълнявам инструкцията си да избягвам политически разговори. А за да им взема ума съвсем, им заявявам, че имам и познат месар и мога винаги да си купувам месо. Американецът и шведът или не разбират какво говоря, или се правят, че не резбират. Казвам им и-иий, вижте там какво хвърчи, те вдигат глави, аз им отправям по един ритник отзад и хилейки се, се прибирам зад оградата си. Започвам да се ядосвам на съня си. Защо американецът пее в дъжда, а аз, който знам за американското изкуство повече от него, го гледам уплашен изпод черната си мушама? Защо шведът, който не знае ни какво е робство, ни какво е терор, ни какво е насилие, цени свободата повече от мене? Защо аз имам образование, а онези хора – култура? Защо живея в такъв тъп виц? Защо моят сън изобщо не зависи от мене? Не, така повече не се издържа! Заспивам отново…" Иван Кулеков

Лазаров ден е и независимо,че е християнски празник,съдейки по народните обичаи-езичници сме си отвсякъде. Поразрових се и попаднах на размислите на един блогър,харесаха ми и даже започвам да си обяснявам,защо има такава пропаст между "властта отгоре" и народа "отдолу"-исторически и генетично ни е вменена :)http://zelas.blog.bg/history/2012/03/17/hri­stiianski-li-e-bylgarskii­at-narod.922521

"За да бъде човек безупречен член на стадо овце,трябва преди всичко той самият да стане овца". А.Айнщайн Тази овча мисъл ми е заседнала в подкорието и се чудя дали великия Айнщайн за пореден път не греши. Колко по-успешен и безупречен член, би бил един предрешен вълк в стадо на овци....

Последни Записи на Стената

Весел празник!