Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Стената на Mari

ПЕПЕЛЯШКА



В съня ми затанцува Пепеляшка,

дошла от приказка на Шарл Перо,

усмихваше ми се от бляскава каляска,

с една пантовка,

с панделка червена

Защо ли в съня помислих,

че тя приличаше на мене.

Танцуваше и танца

беше лунен,

и принца приказен я гледаше

с таен зов,

под звуците на мандолина

зараждаше се тяхната любов.

А после,

сляха се стрелките,

целунаха се в полунощ,

с нея се затичех

след мечтите,

пияна и щастлива от любов.

Благодаря ти

мила Пепеляшка,

аз утре пак ще чакам

твоята каляска

АЗ



Аз не вярвам в бури стихийни,

в урагани,тайфуни

метежни,

аз не вярвам в слънчева

пролет,

в лято с нежност

и цвят хризантемен.

Аз не вярвам!

Аз не вярвам в душа

преродена,

в задгробен живот

след земята,

аз съм просто невярващо смела,

здраво стъпила върху

земята.

Аз съм всичко

и вятър и огън,

аз съм слънчева

нежна усмивка,

аз съм всичко

когато поискам

и съм нищо щом спрях

да обичам.

Аз съм само безкрайно

човечна

Автор­ско - Мари
Червени лалета

Телефона звъни

в полунощ,

в съня си го чувам

далечен.

Настойчиво звъни

твоя глас,

аз те чувам,

през сън се усмихвам.....

Не възкръсва

в мен красота,

не възкръсва и образ любим,

просто късно

събудена в сън

тихо казвам;

"защо ли е нужно,

ти събуждаш заспала жена,

а не спомен отдавна

отминал"

И те слушам

и в сън се унасям,

не разбирам защо позвъня,

не попитах чия е вината.

Кой звъни толкоз

късно в ноща?!

Не успя

да ми върнеш зората,

да ме стоплиш дори

не успя....

Телефона затварям

сякаш блъсвам вратата,

не разбирам защо позвъня.

Той звъни

аз заспивам през звън

и сънувам червени лалета...



ЖЪЛТИ РОЗИ



Нямам въпроси,нямам желания,

нямам мечти,но помня ухания

на макове алени,на жълтите рози,

на тихата нежност подарена от този,

който така и не стигна до мене.

Чувам въпроси,усещам желания,

а все си спомням за нежни ухания

на жълтите рози и макове алени...

Защо не побърза да спреш пред

вратата ми,

щях цяла да бъда твое желание,

ръцете ми щяха да са алени макове.

Но....

Нямам въпроси,без твойте цветя

ще вървя боса,

до кръв ще издраскам

краката си,

да пламнат червените макове.

Тогава ще стигнеш до мене

с жълтите рози,

но станали вече червени

Авторско - Мари
ПРОШКА



Едно море,

примамливо и бурно,

напомняше ми спомен стар,

едно небе със залез

кървав,

разстилаше по моят път

искрици жар

от спомени далечни,мили.

Бучеше и се сърдеше морето,

не му харесваше,

че закъснях,

но как да му разкажа,

че в сърцето

в най-тъжните си нощи

с него бях,

че много мислих и тъгувах

и как да върна онзи миг,

че носих в мен сама

вината си,

а после я изливах в стих.

Прости ми,

не бъди сърдито

и за минутка ми се

усмихни

и вместо него целуни ме,

на твоя бряг ме посрещни.

Прощава се,ако обичаш

нима ме мразиш вече ти?!

Нали и той ме е обичал,

за миг море ми го върни.

Той идва,

ето приближава,

вълните ти притихнаха

смирени.

Усмихва се

и в светлата усмивка,

сълзите в очите ми стопява.

И две ръце

протягат се към мене,

в две мъжки длани

дъх стаявам.

След моето голямо

закъснение,

едно море

и мъж ме поздравяват

Авторско - Мари
ЯВОРА



Едно дърво

изгоря в гората.

Беше силно,голямо,красиво,

от пламъка огнен,

от пареща болка,

изви се,прегъна се,

нямаше сила

с огъня буен

по ръст да се мери.

Аз ледах го тъжна,

дори се разплаках,

защо да умира голямата сила,

защо да изчезне

така красотата.

Тъгувах за бора,

красавеца силен,

но явор един

ми прошепна гальовно;

той беше с корени слаби,

с прогнила кора,

не жали за него добрата гора.

И ни те плачи,

ще те милвам с клони,

че огъня парещи теб

ще догони,

щом корена твой

е слаб и неверен.

На мен облегни се

ще ти бъда аз верен.

Погалих го,

нежно с ръце го прегърнах

и вдъхна ми явора сила.

Обади се струна

дълбоко в сърцето.

Погледнах с любов - искреше небето.

Но буря се готвеше

да завилнее.

Гората я спря

- та тя го обича и явора нея.
МОМИЧЕТА



Момичета,

кога забравихме за тях?

Горещи устни

и ръцете мъжки,

когато казваме

това е грях и кой ли път

очи от тях отвръщаме

Момичета,

без тях е сиво,

без тях е някак глупаво добре,

без тях когато ни е тъжно

не се усмоихваме.

МЪЖЕ ще кажем,

но си знаем,

без тяхната ръка

сме малко плахи,

крещим,защото осъзнаваме,

че искаме от тях

да сме обичани,

желани,даже разсъбличани.

Момичета,

без тях не сме си ние,

без тях пустиня е живота ни

и затова-

обичайте,

дори загубили покоя си,

защото ТЕ са нашето обичам те

Момичета,да си признаем

помежду си,

че те ни дразнят,

даже ни разплакват,

но как ще бъдем истински

момичета,

ако не можем ТЯХ

в безсънни нощи да очакваме

Авторско - Мари
ГОРЧИВО ВИНО



И тази вечер ме предаде пак.

Не питам за цената,

не искам да я зная.

Грехът тежи,

дори неосъзнат,

дори,ако грешиш

за първи път,

а после осъзнаеш.

Но то при теб е навик,

все в грях,

а аз не мога

да прощавам греховете,

научих се да бъда

горд човек,

а гордостта не е

елементарно нещо.

Горчиво беше

виното с теб,

горчиви чаши

не веднъж преглъщах,

единствено,

което не можех,

предатели до мене

да прегръщам

Авторско - Мари
ПРОШКАТА НЕ СИ ЗАБРАНИХ



Забраних си да вярвам

в тебе,

забраних си да мисля

дори,

забраних си да мисля, че мога

зарад теб да пребродя гори,

забраних си и пътя

обратен,

всяка крачка проклех

за това,

че обичах без теб

самотата,

а не можех да бъда

сама.

Забраних радостта и мечтите,

даже вярата си забраних.

Днес съм тъжна ела

в гората,

забраних си,

защото простих.

Колко тъжна е днес самотата,

прошката само не си забраних.

Авторско - Мари
НЯКОИ ХОРА

Тези,които бяха

в живота ми за малко,

дори огън не запалиха,

не замъждука свещица,

не припламна искрица.

Тръгнаха си,

не чух да затръшват вратата.

Сигурно,защото

не съм ги чакала.

Други,

просто се настаниха,

ей така

някак тихо,

някак усмихнато

и после - свикнахме.

Свикнахме да се чуваме,

да се докосваме,

да държим ръцете си,

и сякаш лумва клада,

изгарят сърцата ни

и.....вече не можем

да забравим лицата им,

пръстите,които са милвали,

устни,които са целували,

погледи по-горещи

от жарава

и после,

после оставят белег,

белег от буйни страсти,

вода недопита

и вино,вино във вените.....

Те остават.
Те не затварят вратата.

Те са душата ти,

утрото,

нощите,

вярата.

Те са незабравими,

те са твои завинаги

Авторско - Мари